Алекс Раева: Дайвингът и ските са моята страст

Здравей Алекс, разкажи ни с какво се занимаваш в момента?

В момента съм в период, в който се запознавам с много свободомислещи и позитивни хора. Това ми се случва след един не особено добър период за мен, след който може би трябваше да се затворя в себе си, бях се самовглъбила. Но това роди един нов човек – много по-див и жезнен, сега искам да грабя с пълни шепи от живота.

В момента се занимавам със сегашното ми хоби, което искам и се надявам да стане професия – дайвинга. Много емоционален спорт за мен и много ме допълва, защото аз самата съм много емоционална и търся това в спорта. Затова много обичам ските с цялата им емоция и красота, която ми дават. Искам да пренеса цялата емоция от планината и през лятото и затова мисля, че следващия спорт ще е точно такъв, но ти се досещаш за него.

Кога започна да караш ски?

Започнах от 4-годишна – моите родители ме качиха и много се запалих. Най-ясният ми спомен е на 5-годишна възраст, когато се бях залетяла по писта на Боровец и минах през едно кафене, което баща ми после трябваше да плаща. И това пред очите на хората от Сатиричния театър, защото аз трябва да правя нещо пред публика, разбира се. След това започнах да се състезавам в Рилски спортист, но преди едно състезание се пребих жестоко и трябваше да прекратя състезанията. Продължих да си карам за удоволствие, най-много обичам скоростните спускания.

Къде най-много ти харесва да караш?

Най-много ме впечатли спускането по Доломитите в Италия – уникално място с много километри писти. Можеш да караш цял ден без да минеш по едно и също място. Пистите са уникално обработени, и се прави страхотна обиколка – над 200 километра цял ден по писти и лифтове. Беше страхотно! Много бих искала пак да карам така.

А не те ли е страх?

Ами страх ме е до първия завой, след което адреналина си казва думата и започва карането. Аз обичам агресивното и бързо каране в ските.

След като се случи инцидента със ските – тогава ли се захвана с пеене?

О, не! Нека ти разкажа хронологията. Аз се готвих за музикално училище от малка – още от 5-годишна, като разбирай по 8 часа на ден свирене. Но в 7-ми клас ми откриха проблем в ръката и трябваше да спра с пианото. Тогава майка ми показала едни рисунки на една учителка, която казала, че това дете трябва да рисува и хайде… Алекс на изпит в художествена гимназия!

След 9-ти клас майка ме попита: „Защо не кандидатстваш оперно пеене?”. И хайде ново занимание – оперно пеене. Приеха ме само след четиридневна подготовка. И така… Завърших музикално училище с пеене и пиано, и художествено с текстил и мода. Родителите ми винаги са се мъчели да ме откъснат по всевъзможни начини от ските. Те не са спортни натури и този екстремизъм не им е разбираем! Сега имат ново притеснение – дайвинга.

M0012839Хората те свързват със сцената, музиката, пеенето…

Много неща са, и това малко ми тежи, защото всеки ме свързва със слава, музика, мода. Честно казано, искам да съм си съвсем нормален човек, който да се занимава с това, което му харесва. Аз не съжалявам за нищо, само се дразня от глупостите, които пишат медиите за мен понякога. Но монетата си има две страни…

От местата, на които си била, какво те е впечатлило най-много?

Колкото и странно да звучи, много ме впечатли в Египет как си пазят морето и как са направили толкова много насред пустинята. Хората пазят малкото, а ние сме страна с четири сезона и нищо не пазим, и не подържаме. Имаме страхотна природа, а я рушим и не я опазваме. Затова най-много ме впечатлява това как си опазват и малкото, което имат и го развиват.

Разкажи ни нещо, което те е впечатлило скоро?

Скоро ме впечатли много една страна, както и едни хора, бивши военни водолази. С тях се видяхме в Турция. Заедно продължихме през Кения и отидохме в Мозамбик. Те са страхотни хора и с много добра подготовка. С тях видяхме един страхотен подводен островен свят. Видяхме акули, делфини… Оказа се, че с делфините имаме много силна връзка. Предполагам, че звуците, които издавам във водата ги привличат и всички делфини идваха около мен, за което другите малко ми се сърдеха. Там долу всичко е различно. Ти влизаш в един смирен и одухотворен свят, в който те е срам, че си човек и че хората унищожават поголавно тази красота, която я има на нашата планета.

Какво мислиш за проблемите с екологията?

Хората може би са стигнали крайния предел на унищожаването на планетата. Не знам защо трябва да стигнем до там, че вече да е късно?! И това, което вие правите е много хубаво, но за съжаление такива хора, като вас са много малки брънки и не знам дали няма да е късно докато се свържете всички. Голям проблем е, че младите хора са затворени пред компютъра и така отрасват.

scan0006Днес много хора се стремят към лукса. Какво е твоето мнение за лукса?

Ами аз съм минала през лукса, той е бил част от живота ми, но мисля, че няма да се върна към него. Сега вече съм на вълна дайвинг и екстремни спортове, и това е лукс за мен. За мен сега е лукс някоя колибка и хубаво място за гмуркане или някоя страхотна писта.

Какви са ти плановете за следващата година?

Сега записвам за Франция. Новото парче тръгна. Освен това съм посланик на Алея на здравето, под патронажа на Министерство на здравеопазването. И искам да помагам на деца и млади таланти, особено на такива, които са в неравностойно положение. Може би ще се захвана с нещо благотворително.

Днес направихме едно малко приключение с теб – успяхме да покараме маунтинборд. Как ти се струва? Успяхме ли да те запалим?

Какво говориш…??!! Ти ме запали още в момента, в които изрече думата маунтинборд. Днес ми стана ясно, че това ще ми хареса ужасно много. Самия факт, че се кара в природата тотално ме запали. Аз съм скиор и никога не съм се качвала на сноуборд, но маунтинборда много ми хареса и явно това ще е новата ми страст. Особено пък след като се стопи снега.

Ти би ли се включила в правенето на трасета и пътеки за маунтинборд?

Разбира се .Този спорт мисля, че е много подходящ да накара децата да излязат навън и да спортуват. Наистина е много хубаво. Хващам идеята с две ръце.

board.bg